Какво ми се случи?

На 13 Декември 2007 г., четвъртък, бях по работа в гр. Дупница и вечерта се прибирах, към София. Часът беше, около 21.30, когато наближих бензиностанцията на “Лукойл”, преди Владая. Лекият дъжд, който валеше, бе започнал да се превръща в сняг. Асфалта на пътя, беше мокър и еднакъв на цвят със всичко около него. В този участък, лентите за движение към София са две. Доста автомобили се движеха, включително тирове и камиони и то в лявата лента Карах внимателно, в дясната, след колоната от автомобили с около 40 – 50 км/ч. Познавах пътя и знаех, че ми предстои отсечка, чак до началото на Княжево, осеяна с множество, най-различни по размер и дълбочина дупки. Поддържах една прилична дистанция от предния автомобил от около 15 метра, за да имам възможност да следя състоянието на пътя. Подминах бензиностанцията и следващия лек ляв завой и в този момент видях пред мен, не дупки, а няколко голями локви в дясната част на моята лента. Инстиктивно намалих, неможейки да премина в ляво, тъй като успоредно с мен се движеше голям камион. И в този момент пропаднах с дясна предна гума. Ударът беше много силен. С риск да се ударя в камиона, свих за кратко рязко в ляво, като спасих пропадането ми и с дясна задна. Веднага осъзнах, че джантата е изкривена и гумата след малко ще спадне. За спиране и дума не можеше да става. Просто няма къде. Включих аварийните и бавно, бавно продължих и спрях, от другата страна на височината на около 300 – 400 метра преди караулката на КАТ. Там има уширение на пътя. Нямаше нужда да гледам какво е станало, бях прав. Тогава се сетих за този сайт и даже се зарадвах. Имах фотоапарат в себе си и реших в този вид да се добера до караулката и всичко това да не остане пак за моя сметка. До този момент не бях ползвал “услугите” на КАТ и застрахователите. Всички щети, които имах от подобни инциденти, оправях за моя сметка.Включих се в движението, пак на аварийки, и запъплих към караулката.. Отбих и спрях пред нея. Снимка 1. Отвън нямаше никой. Двама полицаи седяха вътре и ме погледнаха. Слязох и се развиках, ръкомахайки по техен адрес, че са виновни за това което ми се е случило. В първите няколко минути, те само ме гледаха от вътре. След това излязоха, видяха какво ми се е случило (снимка 2) и започнаха да ме успокояват. Да, знаели за дупките и не само за тези, а за всички в този участък. Не можели нищо да направят. Пишели непрекъснато докладни, но реакция, никаква от никъде. На упреците ми, че даже не са ги сигнализирали, ми обясниха, че няма с какво да го направят. Не разполагали с никаква сигнализация. Имало си хора, които се занимавали с такива работи. След това предложиха, да ми помогнат да си сменя гумата. Отклоних предложението и след около 10 – 15 мин., вече я бях сменил, порядъчно измокрен и омазан с кал..Тогава ме поканиха в будката. Избърсах се, а те ми наляха кафе. Бяха млади полицайчета, а на всичко отгоре и добронамерени. Поговорихме известно време за състоянието на пътищата, през което време те се обадиха по телефона и ми съобщиха един номер, който трябвало да запомня. С този номер да се явя в КАТ за оглед и протокол, по възможност на следващия ден. Прибрах се към 23;40 в къщи. На 14 Декември, в ранни зори отидох и направих снимки на злополучната за мен дупка. Снимки 3, 4 и 5. Успях да “хвана” и автомобил с Пернишка регистрация, който премина през същата дупка. Снимка 6. След това се отправих решително към КАТ, защото знаех, от разказите на приятели, какво ме очаква. Там бях, около 8:45. Истината лъсна пред очите ми. Мястото където се извършваше това “свещенодействие” (оглед и писане на протокол), бе обикновен ламаринен павилион (снимки 7 и 8), а цялата уличка беше запълнена от автомобили и не беше възможно, не само да паркирам, но даже и да спра без да я запуша. (снимки 9, 10 и 11) Обиколих няколко пъти по тази уличка, покрай следствието, ул.”д-р Г.М.Димитров” , ул.”Св. Климент Охридски” , пак уличката и т.н. При поредната ми, 6-та или 7-ма, обиколка намерих място да спра близо до следствието. Върнах се до “будката” и се оказа, че трябва да се запиша в списък, организиран от самите чакащи. Снимка 12. Записах се под номер 38. Заслушах се в коментарите и псувните на чакащите. Оказа се, че в рамките на работното време на “будката”, от 8:30 сутринта до 16:30 след обяд, полицаите успяват да “обработят”, максимум 15 – 16 автомобила. Някой път и по-малко, зависи от щетите. Не можах да повярвам. На моето възмущение, някои от чакащите, със злорадо примирение ми отвърнаха: “Какво си мислите Вие? Ние спахме в колите тази нощ, за да сме първи.” Замълчах си. Часът беше 10:40. Вътре, полицаите “обработваха” все още, 3-ти номер от записалите се в списъка. Изчаках до 14:30. Нямах никакъв шанс. Тръгнах към колата си и се прибрах. Тази процедура повторих още 3 пъти, на 17-ти, 18-ти и 20-ти декември, ставайки сутрин все по-рано и по-рано, но явно недостатъчно, за да попадна между тези 15 – 16 автомобила, обработвани за един ден. Дотук бях загубил 4 дни, от платения ми отпуск. На 21-ви Декември, станах в 5:00 часа и след няколко минути потеглих към КАТ. Там бях в 5:45 и намерих място да паркирам на 100 м. от будката. Записах се с номер 11-ти. Беше студено, - 7 C°. Някои от чакащите, предвидливо бяха оставили колите си, около будката, от предишната вечер и сега стояха в тях на топло. Такива като мен мръзнеха отвън. Списъкът набъбваше със всяка изминала минута. Полицаите започнаха работа в 8:45. Към 12:00 часа, все още обработваха 5-ти номер. В 12:30 влезе 6-тият поред потърпевш и почти веднага излезе. Забравил си застрахователната полица. Бях останал сам пред будката. Другите бяха по колите си или търсеха кафе наоколо. Появи се единият полицай и попита кой е на ред? Отговорих, че има чакащи преди мен, но в момента ги няма.

- Вие сте на ред – отсече полицаят.- Къде Ви е колата?
–Наблизо - казах и посочих.
- Чак там ли сте спрял?
- Ами къде да спра? – отвърнах. - Вижте какво е около Вас!

Тръгнахме към колата. Отворих багажника и му показах гумата.
- Добре, гума марка “Барум” , подбита джанта, счупен тас. Снимка 13. Елате с мен!

Върнахме се и влязохме в будката.
- Дайте си документите!

Подадох ги.
- Кой номер сте?
- 11-ти – отвърнах.

Погледна ме – не сте 11-ти номер.
- Как да не съм? – подскочих. -Ей сега ще Ви покажа списъка.
- Не Ви питам за този номер, а за номера, който са Ви казали да запомните.
- А, това е друго. 115-ти.
Заразглежда някакви листове.
-Кога е станало това?
- На 13-ти –отвърнах.
- Ха така. Не можем да Ви издадем протокол.
- И защо? – попитах.
- Защото сте пропуснал тридневният срок.
- Моля?
- Пропуснал сте тридневният срок.
- Как ще съм го пропуснал, като днес ми е за 5-ти път? Не виждате ли какво става отвън?
- Не ме интересува какво правите отвън. Аз съм тук вътре и законът е тук, а той е ясен. Оглед и протокол се издават, в рамките на 3 работни дни, след ПТП-то.
- Абе, Вие нормални ли сте? Как не Ви е срам, да се подигравате с хората? Това е........
- Ще трябва да Ви напишем и АКТ – продължи той.
- Това пък за какво?
- Защото – започна да ми чете от някакъв лист – във Вашият случай, Вие сте карал с несъобразена скорост с метеорологичните условия и релефа на пътя
- Каква несъобразена скорост бе? – вбесих се аз. - Имате впредвид, че съм карал бавно ли? Ако бях карал бързо, нямаше да пропадна в дупката. Щях да премина над нея. А как да карам бързо, из тия трапища на всяка крачка и при този дъжд? На това място, за изменението на посоката на пътя, няма никаква сигнализация и не се вижда, къде точно са му очертанията, защото всичко е еднакво на цвят. И за какъв релеф ми говорите? Аз не карам каруца из някой селски, черен път, за да има значение релефа на пътя. Карам лек автомобил по отсечка от главен път, част от международния Е-79. Как не се притеснявате, да ми четете такива неща? Не стига, че щях да се пребия, а трябва да слушам и такива тъпотии. Вие подигравате ли ми се? Да сте чували какво означава термина “препятствие на пътя”? Като толкова знаете да четете, защо не ми цитирате, кой според Вас трябва да сигнализира такива “препятствия”? Ей сега ще снимам целия този абсурд. Ще заведа дело и ще съдя всички Ви, които сте виновни да ми се случи това. Не съм виновен аз, като водач, за да ми съставяте актове. Длъжен ли съм да се взирам в пътя, като някой слепец и да гадая какво има под всяка локва? Да не съм ясновидец? Или може би, трябва да спирам пред всяка и да и меря дълбочината? Що за простотии?
- Чакайте, чакайте – прекъсна ме полицая. – Вие с какво се занимавате? Преди да съдите, ще трябва да вземете протокол. Нали?
- Няма значение с какво се занимавам. Но за протокола сте прав.- отговорих.
- Сядайте и пишете тогава. – каза полицая. – Не виждате ли, че искам да Ви помогна. Може и да не напишем АКТ.
- От какво зависи? – попитах
- Ето пак. Ако искате може да си отидете, ако ли не, сядайте и подпълнете тези бланки.
Седнах и започнах да подпълвам и да чертая схема на произшествието, под ръководството на полицая.

В края на краищата, взех така необходимия протокол.

Цялата тази процедура в будката, ми отне 45 минути. Излязох от нея, съпроводен от псувните и мрачните погледи на чакащите отвън, защото ги бях прередил. Часът беше 13:20. Бях на мястото на 6-ти номер, а оставаха още 3 часа работа на будката, за да обработи над 30 записали се в списъка. Трагедията бе пълна.

След почти 2 месеца от инцидента, все още не съм докарал нещата до край. Оказа се, че централния офис на моя застраховател е някъде, около “Интерпред”. От там трябвало да взема, някакво картонче със сумата на щетата. Тази сума, след това съм можел да получа, от всеки офис на застрахователя. До сега не можах да намеря време, за да свърша това в рамките на работния ден.

През това време ми се наложи да извърша ремонт на предницата на колата, защото се появи шум в предно дясно колело. Оказа се лагер, но не само на дясното, а и на лявото колело. Отгоре на това трябваше да се сменят и накрайниците на носачите,които също бяха разбити вече. Целият ремонт ми струваше 527.00 лв., което е видно от фактурата, която взех за пръв път. Снимка 14

Замислих се за целия абсурд на ситуацията, в която бях въвлечен, не по моя вина и от която излязох, унижен, потресен от тази гавра и с тягостно чувство за вина.

Може би, наистина бях виновен.
Виновен за това, че съм българин;
Виновен за това, че живея в България;
Виновен за това, че се чувствам гражданин на тази страна;
Виновен за това, че като такъв, съм убеден, че имам някакви права;
Виновен за това, че нямам каруца, а имам личен автомобил;
Виновен за това, че го карам при лоши “метеорологични условия” и по пътища с “релеф”.
Виновен за това, че имам нахалството, да искам протокол, след като съм “пропуснал” срока;
Виновен за това, че дръзвам да имам претенции за състоянието на пътищата;
Виновен за това, че не съм проявил гражданска инициатива и не съм сигнализирал дупките, с подръчни средства, след като няма кой да свърши това;
Виновен за това, че не съм ги запълнил своевременно и по този начин, застрашавам участниците в пътното движение;
Виновен за това, че няма за кого да гласувам;
Виновен за това, че въпреки всичко, гласувам за пълни дилетанти и престъпници;
Виновен за това, че като си плащам данъците, изкушавам някой да открадне тези пари и по този начин, създавам предпоставки за корупция;

Може би, най-виновен съм за последното. Защото за последните 3 години, разходите по колата ми, такси, данъци и по вина на пътищата, хич не са малки. Една проста сметка показва следното:

машинно изправяне на джанти и баланс	7 пъти х 15.00 лв.	105.00лв.
вулканизация на гуми (пирони,винтове)	5 пъти х 22.00лв.	110.00лв.
подмяна на срязани външни гуми с нови	3 броя х 115.00лв.	345.00лв.
ремонт на откачени гърнета на ауспуха	4 пъти х 10.00лв.	30.00лв.
ремонт на предница	1 път х 280.00 лв.	280.00лв.
ремонт на предница	1 път х 190.00 лв.	190.00лв.
ремонт на предница (последен с фактура)	1 път х 527.00лв.	527.00лв.
счупени тасове	9 компл. х 12.00лв.	108.00лв.
гражданска отговорност	3 броя х 146.00лв.	438.00лв.
винетки	2 бр. х 57.00лв.	114.00лв.
винетка	1 бр. х 67.00лв.	67.00лв.
пътен данък	3 пъти х 126.00лв.	378.00лв.
гориво. До КАТ и обратно 20 км.	5 пъти х 4.00лв.	20.00лв.
Общо:		2 712.00лв.

Това направо е кошмарно. Ние държава имаме ли, или не? Права имаме ли? Закони имаме ли? След като държавните органи и институции не спазват законите и нормативите които сте описали, от къде на къде, аз ще спазвам какъвто и да е закон, отгоре на това, да плащам и данъци? Законите да не би да важат само за мен и такива като мен? Та нали от тази малка част проблеми в София, които сте описали и представили във Вашият сайт, сме потърпевши и страдаме всички ние? Изумявам се от непонятното примирение, което ни е обхванало. Може би по тази причина, управляващите, целенасочено ни насаждат чувство за вина, че живеем в собствената си страна. Ако изразим по някакъв начин недоволство или възмущение, гледат да пресекат в зародиш такива инициативи. Може би, се надяват, да сме тук временно? Прави са чужденците, имали нещастието да се сблъскат с българската действителност и административни абсурди, казвайки, че всяка държава си има мафия, но единствено в България, мафията си има държава.